A Penguin Story

По идея на и с любезното съдействие на Цвет…
Слънцето си седеше на небето и си печеше. Няколко облачета си висяха под него. Те се печаха и топяха маса. По средата се простираше небето, което по стар навик беше синьо. По-надолу пък стоеше Земята. Всъщност не стоеше, а се движеше, но това си е работа за астрономи. Та под слънцето, облаците и небето се простираше един безкраен плаж, който се спускаше съм кротко море. Беше много топъл и мързелив ден, затова нищо не се вълнуваше. Движението беше сведено до минимум. Дори дърветата, които седяха около плажа отказваха да се движат, стиснали листата си и упорито отказвайки да направят най-малкото помръдване.
Сред цялата тая идилия, на средата на плажа, под слънцето и така нататък се беше разположило едно павильонче за царевица. Хапването го продаваше гигантска полска мишка. Когато някой минеше и си купеше царевица, мишката вдигаше похлупака на казана и от него изскачаха сиви облаци дим, които бяха толкова горещи, че в смесица с топлото време отваряха малки пукнатини в измеренията.
По едно време се появи един пингвин. Името му беше Себастиън и беше странна птица. Пингвин, който обича топлото? Нима е възможно да същестува подобно изчадие? Може и както всяко подобно същество си има своето обяснение.
Пингвините ги мътят мъжките, както добре знаем. Себастиън не се различаваше по това от останалите. Проблемът беше, че баща му беше запален пушач. Дори и в най-големите ледове всеки можеше да познае бащата на Себастиън. Той винаги ходеше със запалена лула, в която тъпчеше всякакви неща. Най-много обичаше мустаци от тюлен. Те го опияняваха и пренасяха в други земи, където студът беше по-умерен, а животът по-лесен. Всъщност мустаците от тюлен предвиждат бъдещето и клетият пингвин виждаше резултатите от Глобалното затопляне.
Един ден, докато си запалваше лулата една искра прехвърча и запали яйцето на Себастиън. Така той се излюпи много преди останалите, а в сърцето му винаги остана любов към горещината и…
…екстремните спортове.
Себастиън не можеше да се сдържи да не опита от топлата царевица. Трябваше да опита и се домъкна до казана. Лигите му потекоха, докато гледаше как излизат топли пари от казана, как самата царевица пулсира, а солта, която мишката ръсеше с умение се стопяваше сантиметър над царевицата. Себастиън хвана вкусотийката и си плати. После се запъти към най-слънчевото място на плажа. Там се изтегна, а пясъкът беше толкова топъл, че сам се сготвяше. Носеше се миризма на печен пясък… и на печен пингвин.
Моментът беше настъпил. Всички планети в Слънчевата система се бяхо подредили в зиг заг, за да могат да наблюдават това събитие.
Меркурий гледаше обнадежден, сега щеше да разбере дали е открил живот, който би могъл да живее на него.
Венера гледаше недоверчиво.
Земята плачеше, защото предвкусваш как ще загуби още едно свое чедо.
Марс беше в стачка, защото червеното не било на мода.
Юпитер и децата му бяха затаили дъх.
На Сатурн му опадаха пръстените от вълнение.
Уран и Нептун се бяха сгушили и ползваха момента да си изразят скрите хомо фантазии един към друг.
Плутон още си мислеше, че е планета.
Самото слънце се напъна, за да не грее толкова силно…
Царевицата се задвижи с бавна скорост към човката на пингвина. Милиметри деляха блаженството от Себастиън.
Естествено всичко се обърка в последния момент. Една чайка се спусна към царевицата и я грабна.
Всичко стана на забавен кадър пред очите на Себастиън. В един миг вкусваше царевицата, в следващия я нямаше, а в третия вече гонеше някаква птица. Чайката летеше ниско заради тежестта и Себастиън се клатушкаше след нея. Отстрани гледката не беше особено забележителна. Някаква птица летеше бавно, докато тлъст пингвин се опитваше да тича с късите си крачета и непрестанно се спъваше и падаше, а чайката кръжеше, за да не напредне твърде много.
В един момент чайката насабра инерция и се изстреля нагоре. Себастиън ускори и се засили към едно издадена скала. Размаха крила. Усети въздухът под тях да се раздвижва, усети подемната сила на това, което правеше. Ръбът наближаваше, но решителността не секваше.
Чайката полетя нагоре, а Себастиън скочи от ръба. За момент се задържа във въздуха. После започна безпомощно да размахва криле, след което гравитацията си поиска своето и пингвинът се стовари с цялата си тежест на земята. Там и остана дълго време.
Чайката покръжа още малко и кацна, за да си изяде плячката.
Няколко часа по-късно се върна при Себастиън и кацна на него. Той беше жив, но обмисляше. Отмъщение! Когато се понечи да грабне птицата успя да хване само въздух, а чайката безсрамно отлетя, но не и преди да изцвъка парче въглища…
Така пингвинът Себастиън и чайката Живка откриха как се правят въглища. Жалко, че човечеството се беше изтребило във война…
…за последните залежи въглища…

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s