С три стават трилогия

Пътят ми ме отправи към Сердика Център, до който реших да се отправя, използвайки добрия стар трамвай № 20. Някои неща никога не се променят. Мотрисите все още са същите жълтеникави, разбити, миришещи на гевреци. Поне не бяха претъпкани, но това със сигурност се дължеше на факта, че не беше пиков час. С малко търпение, след неизвестно количество време, защото се бях отдал на слушане на музика. Какво съм слушал не помня, но така или иначе това е тема за съвсем друг вид текстове. Е, след това така приятно пътуване се озовах пред тлъстото туловище на Сердика Център. Тлъсто и заоблено, напомня ми малко на една картинка в детска книжка, където един дебел скандинавски бог се излежаваше, докато първите хора се изшмугваха изпод подмишницата му. Колко невероятно точна се оказа аналогията ми, защото аз лично можех да намеря само два входа и изхода, като единият директно се влива във втория или третия етаж, а може би първия, ако броим в сметките партера. Кълна се, дори и с карта ми е трудно да проумея тази сграда. Другите молове също ме озадачават, но поне не се говорят пряко с чувството ми за ориентация. Вътре. Вътре усещането е като в гигантска пещера – широко е, невероятно просторно и в същото време стените сякаш се стесняват с всяка изминала минута. Какво има вътре? Магазини, магазини, магазини и пак магазини. Липсва нещо, което смятам, че е центърът на един мол и всичкият бизнес протича около него, а именно кино. Нека се замислим. По-голямата част от хората обичат киното, обичат да гледат филми, съответно ходят на кино. Ходиш на кино, а докато чакаш да започне филма, да се събере компанията и така нататък се налага човек да се поразтъпче из този мол. Съответно може да напазарува или поне да набележи места, където един ден да пазарува, свиква с мястото, а хората обичат да си ходят на удобни и познати места, факт. Това стана невероятно дълъг абзац…

Луда работа е този мол, но за разлика от другите сгради, в предните две части, то определено си личи, че не е вложена същата нелепа любов към строежа. Не ме разбирайте грешно, Сердика център не е лоша направена сграда или евтина, просто е гигантска конструкция, чийто висш смисъл не разбирам, не става дума за печеленето на пари, магазини има на хиляди места, из цяла София, на далеч по-оживени места. Съответно като се замисли човек започва да си представя най-различни и нелепи неща. Примерно, в складовете на магазините на този мол не стоят купища от стоката му, а таен щаб на Държавната Агенция за Национална Сигурност или пък средище на древен сатанински култ, или всякакви подобни тайни или страховити организации. Естествено, почти сигурно не е толкова страшно, но между секретни служби и просто магазини има дълъг път…

Няма кино в този мол. Няма и игрална зала, всъщност няма нищо, което да те подтикне да отидеш там, освен, ако не живееш в близост. Аз почти сигурно няма да се завърна там по своя воля и далеч не съжалявам. Може би трябва да потърся някое място, което да ми е интересно, защото е невероятно и тъй като това е трилогия, ще се наложи да го поместя тук, за да има хепи ендинг. Отивам на музей, на Археологическия музей…

 

* * *

 

Изглежда е настъпила малка грешка в изчисленията ми. Музеят не работи в понеделник, поне не и в студените месеци, в които съм решил да се развива действието на историята ми… Мисля да се прибирам, вкъщи, където поне няма да се налага да търся кусури на обстановката…

 

КРАЙ

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s