Свети Сашко и вярата в грандоманията

Така, реших, че трябва да отида на църква, за да се помоля за душите на хората, построили НДК. Така де, почти сигурен съм, че те не са били напълно отговорни, дали са били под натиск от високо-поставени грандомани с вкус толкова лош, че след няколко опита да го сравня с нещо друго, ударих на камък. От друга страна допускам, че може да са били под алкохолно влияние, което е идвало от чувството за вина, заради това, което създават. Тази теория създава интересен парадокс, кое е започнало първо, но подобни въпроси от рода на пилето или яйцето е по-подходящо да бъдат оставени в ръцете на философи (от което все пак очаквам да вършат някаква работа).

След като засегнах чувствата на две групи хора чувствам, че и аз ще се спусна по стълбицата на навика и всяка следваща сфера, попаднала под грубите ми пръсти ще бъде подложена на тормоз и унижение.

Какво по-благородно от това да продължа моя кръстоносен поход срещу всичко, що ме дразни, като излея неправдивия ми гняв над някой Божии храм.

Коя църква е най-подходяща за долните ми цели. Тъй като моята грандомания не отстъпва по нищо на тази на всеки друг, ще се спра на най-голямата църква, естествено.

Свети Александър Невски е православна патриаршеска катедрала, построена между 1904 и 1912 година. Пред нея всеки човек може да се чувства малък и нищожен. Естествено като погледна кога е построена, не мога да имам същото критично отношение. Все пак е било съвсем друг период време, когато приоритетите на хората са били коре… Какво глупости бращолевя, хората винаги са искали просто да живеят добре, независимо дали става дума за пещерни хора, за антични хора, за средновековни хора, ренесансови хора, просветени и всякакви други, защото не мисля, че е възможно да не забравя някоя епоха. Става дума, че не мога да си представя, че хората участвали в строежа са били особено доволни, че полагат невероятен труд за нещо така абстрактно като религията. Моето скромно мнение е, че за вярата трябва да се отделя много мисловна дейност, а физическата да се пази за реалния свят. Така де; мисля, че е редно да се работи в едни и същи измерения.

Нека се върнем на Александър Невски. Всъщност няма какво лошо да кажа, отвън изглежда сравнително добре, отвътре е невероятна. Положен е огромен труд и си личи, че е било с голяма любов, въпреки глупавите ми предположения за друго.  Основият ми проблем е, че всичко това е можело да бъде инвестирано в нещо по-близко до хората. Бог е Бог, и ако искаше църкви щеше да направи планините да приличат на църкви, не да чака ние, блажените мързеливци да ти правим. Сигурно му е било много скучно, докато ни е чакал да придобием уменията, да спрем да се кланяме на разни скали и така нататък, после да се научим да строим подобни здания. Което задава въпросът какъв му е бил проблемът с динозаврите. Дали ги е изтребил, защото не са му строели храмове? Което пък задава въпроса дали е един за цялата Вселена или всяка обитаема слънчева система си има по един.

Стана сложно, а не ми се влиза вътре с подобни мисли на главата. Не ми е удобно, защото имам усещането, че ще смущавам другите наистина вярващи с тия черни мисли. Мисля да отида до някой мол, за да покваря душата още малко…

 

Следва драматичното заключение в “Музей на моловете”…

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s