Историята на Келара – Глава 3 – Историята на Телак

Гласът на Телак зазвуча по съвсем друг начин, когато започна да разказва историята. На Келара не ѝ трябваше и миг, за да се пренесе в далечината атмосферата.

 

Преди години, когато още бях млад, не много далеч, само отвъд Бурното море, местните хора достигнали ниво на мъдрост, духовна извисеност, познание и изобретателност, невиждани дотогава, такива висоти, за които ние можем само да си мечтаем. Някои даже казват, че тези люде не били хора, а странници със странни познания и кожа сива като скалите.

Не след дълго в един от заливите на Бурното море се издигнала чудна крепост, която по своята простота и функционалност прави нашата обичана столица Оногондур да изглежда обикновена. Три триъгълни стени, обграждали вътрешен двор. Всяка една от стените съдържала библиотечен комплекс, където се пазели различен вид информация. В първата било познанието за природата и науката. Във втората се намирало познанието за културата и духовенството. В последната се намирало познанието за живота.

Както добре знаеш, Келара, в онова време Сар вече бил приел ролята на Слънцето на Земята и убеждавал заблудени люде в правотата на философията си. Естествено, той научил за тази библиотека и искал на всяка цена да се докопа до информацията в нея.

Какво ли не пробвал. Молил се, опитал се да подкупи пазителите, да докаже мъдростта си, да открадне каквото му трябва, но нищо не проработило. Накрая Сар решил, че трябва да си вземе полагащото му се със сила. Почти цяла година държал под обсада крепостта, но тя не се прекършила. Пазителите вътре не вярвали, че могат да издържат още много дълго. Опасенията някой отвътре да ги предаде растели с всеки изминат ден и решение било взето.

Точно година и четири дена след началото на обсадата най-могъщите от пазителите се събрали, взели в себе си цялото познание от трите стени на библиотеката. След това се превърнали в дървета, чийто корени пробили яките стени и разрушили всичко. На мястото на крепостта се появила гора.

Ходът им бил хитър, защото дърветата отказват да говорят на хората от деня, в който нашите най-далечни прадеди са започнали да ги секат, за да се отопляват. Информацията в тази гора е там, до ден днешен, но безполезна, защото да убедиш дърво в честта и правотата си е… невъзможно.

С това историята ми свършва. Искам да подчертая, че дори и да отидеш там и гората наистина да не е паднала подвластна на времето и смъртта, няма да откриеш нищо, което търсиш, защото то е отвъд твоите, моите или способностите, на когото и да било. Сега си върви, имам нужда от почивка.

Следващата част след седмица или повече, защото към момента не е написана (моментът сега е 28 Ноември 2010)

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s