Падането на Сар

Една малка врата се отвори и от нея по пода се разтече светлина, в средата на която се очерта сянка. Бавно, но много уверено един мъж на средна възраст влезе в помещението, като се подпираше леко на голяма дървена тояга. Този човек беше като изваден от приказка. Имаше дълга сива коса и брада, черни като нощта очи, черни дрехи, черна шапка. Между пръстите на ръцете му, от време на време, изскачаха малки искри.

– Е, търсенето ми приключи. Появи се на секундата, имаме недовършена работа. – заяви новопристигналият, гласът му беше тежък и измъчен.

– Дълбоко се лъжеш, ако си мислиш, че съм ти бягал… – заяви друг глас, който беше приятен и мелодичен, а веднага щом изрече това цялото помещение се изпълни със светлина. Не беше много голямо, в другия край на голям стол седеше друг човек. Той от своя страна беше младолик, гологлав, синеок, с приятна усмивка, облечен в бяло. Начинът на държание издаваше известна досада от натрапника.

Тъмният човек вдигна тоягата си и сякаш от нея изскочи нажежена струя огън към седналия. Струята овъгли всичко по пътя си. След като спря, за учудването на човека, на фона на черната стена ясно се виждаше бялата фигура на другия човек. Той се разсмя:

– Телегрим, приятелю, не мисля, че ще постигнеш каквото и да било.

Чернооблеченият не каза нищо, вместо това запрати река вода срещу другия. На сантиметри пред лицето му водата просто се изпаряваше.

Това никак не учуди Телегрим, напротив, сякаш всичко беше някаква малка игричка. Вместо да поднови атаките си тъмният човек заговори отново:

– Слънцето на Земята, наистина, Сар, стари приятелю.

– А, ти си станал нощта, Телегрим. Нашата игра ще е безкрайна. Не можем един без друг, не можем и на едно място. Отиди си. Няма за какво да спорим.

– Бъдещето… – заяви тъмната фигура, докато светлата бавно се надигна от трона си и пристъпи напред.

– Бъдещето не е каквото изглежда!

– Видях твоето бъдеще, Сар. Това, което планираш трябва да бъде спряно!

– А видял ли си своето? – запита Сар. Телегрим се почуди за момент. – Така и предположих. – Сар вдигна ръка напред и помещението се завихри. Образи от бъдещето изпълниха света им.

Тук и там се прокрадваха картини на безчинства, трупове на загинали в десетки войни, но те минаваха мимолетно, сякаш бяха маловажни, а двамата се бяха устремили към нещо конкретно и по-ужасно.

Изведнъж всичко започна да се размазва. Всъщност ти виждаха един момент не в едно бъдеще, а в безброите му възможности. В общи линии дребна фигура крачеше из бушуващи пожари. Стигна до огромна планина. Влезе вътре. Земята се разтърси и изведнъж видението свърши.

– Това ще се случи, ако продължиш да слушаш сивокожите ти приятели… – тежко заяви Сар.

Телегрим не можеше да повярва. Не беше съвсем сигурен, че е разбрал добре какво точно е видял, но определено не можеше да сбърка каква беше тази фигура, нищо, че не знаеше коя е тя.

В този момент в помещението влезе друга, далеч по-тъмна фигура, която сякаш с присъствието си изпиваше цялата светлина.

– Да си дойдем на истинската дума. – рече Сар. Зад него от самата светлина се материализира четвърта фигура.

– Добре дошъл, братко. – изсмя се фигурата от чиста светлина.

– Добре заварил, в моя дом. – хладно отвърна чисто тъмната фигура.

– Как стигнахме до тук, че помежду ни да има такива дребни и незначителни люде. Истинският спор е между нас и между никой друг! -светлата фигура започна да събира всичката си сила и след момент се впусна към Телегрим.

В един агонизиращ момент чисто тъмната фигура не можеше да повярва какво се случва, след това се хвърли на пътя на чистата светлина. Двамата се сблъскаха и преплетоха, обгръщайки цялото помещение.

В същия момент Сар и Телегрим започнаха да си разменят магически атаки. Снопове светлина, тъмнина, огън, вода, светкавици, студ, експлозии и имплозии летяха навсякъде.

Всички бяха наравно, така можеха да продължат да се бият с години.

Тогава чисто тъмната фигура го измисли. За момент се хвърли срещу Сар и го обви в плътна тъма. Тогава чисто светлата фигура се насочи към тях, оставяйки Телегрим без наблюдение.

В последния момент преди светлата фигура да удари тъмната, тя се изниза от около Сар и остави двете светлини да се врежат една в друга. След това двамата с Телегрим ги удариха с всичко което имаха.

Изведнъж двете светли фигури избухнаха разпръсквайки енергия навсякъде около себе си. Едно такова парче мина директно през тъмната фигура. Изведнъж тя загуби мощта си и вместо заплашителна черна осанка остана просто някакъв мъж.

Телегрим се спусна бързо към него. Кожата му беше сива, а косата бяла, очите – слепи. За първи път виждаше своя ментор в истинската му форма.

– Телегрим… – едвам рече. – Успяхме… – умиращият се протегна да хване тоягата на Телегрим. Щом докосна пръстите му дървото изгни и изчезна, а където я беше хванал остана изящен кинжал с черно острие. – Не… трябва да… попада… в лоши… ръце… сине… – бяха последните му думи.

Телегрим изкрещя силно. След това взе кинжала. Знаеше, ме господарят му отдавна е изградил безопасно място за трупа и оръжието. Запъти се натам.

След няколко дни ходене пристигна…

Докато влизаше в пещерата, където щеше да остави ментора си и кинжала, разтревожено забеляза, че това е същата планина, която беше видял във видението на Сар.

Беше време да се връща вкъщи, където щяха да го посрещнат като герой – Телегрим – Освободителят, Телегрим – Спасителят. Никой не можеше да знае за помощта, която беше получил от… …баща си.

Историята продължава на 2 Януари 2011 в “Историята на Келара”…

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s